Речник

пъ̀лен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. В който е заето всичкото място до края, до върха. Противоп. празен. Твойта кошница е пълна / с алени малини. Вазов. Привечер Райка са връщаше от чешмата с пълни менци. Влайков. Приятелите поемаха пълните си чаши, чукаха се и пиеха. Йовков. Воловете усърдно и покорно теглеха пълните коли. Елин Пелин. Всеки що се е потил, пълна бъчва ще има. Послов. Пълен му стомахът, ала му гладно окото. Послов. Пълен хамбар. Пълна зала. || Обр. Сърцето ми е пълно и прелива от тиха радост при мисълта, че имам в тебе мила и очарователна дружка. Вазов. Вървиш из Москва и сърцето ти е пълно. Москва те вдъхновява. Н Фурнаджиев. 2. Който има в себе си много неща. Влакът е пълен с пътници — италианци, французи, шопи, граждани. Вазов. Зад селото се ширеше надалече узрялото поле,... пълно с работници и жетварки. Елин Пелин. Виждаше се вече голямата къща на попа,... с пространна градина, пълна с овошки. Йовков. Животът им бе станал като никога интересен, пълен и разнообразен. Вежинов. Дундунът е пълен с пари, като куче с бълхи, и под лихва ги раздава. Чудомир. Очи пълни, ръце празни. Погов. Улиците са пълни с хора. || Обилно покрит с нещо. Тя бе клюмнала глава.... а очите ѝ бяха пълни със сълзи. Влайков. Очите му бяха пълни с кръв, та нищо не виждаше пред себе си. К. Петканов. 3. Прен. Който е цял обхванат, проникнат от нещо. Душата му бе помрачена и пълна с гняв, а очите му бяха подобни на огън разискрен. Ас. Разцветников (превод). Душа ми за отраден мир бе жадна, / а пълна бе със непонятен страх. К. Христов. || Наситен, пропит с нещо. Без да му отговори нещо, Гроздан го измерваше само с поглед, пълен с презрение и омраза. Йовков. В първите две-три седмици те си размениха горещи писма, пълни с любов и нежност. Елин Пелин. Бе чудна есен, пълна с кротък блясък. К. Христов. Горестна, пълна с болка и мъка усмивка трепти по бледите попукани устни. Смирненски. 4. Който е цял, ненакърнен. Окръжният съд заседаваше в пълен състав. Елин Пелин. Той беше вече в пълно хайдушко облекло. Вазов. Ирина взе матура с пълно отличие и почна да се готви за медицинския факултет. Дим. Димов. Пълно бойно въоръжение. Пълен кръг. Възнаграждение изплатено в пълен размер. 5. Който се проявява изцяло, не частично; абсолютен. Той беше уверен в пълната преданост на Марийка. Вазов. Той им обещава пълната си подкрепа. Йовков. Борис имаше интерес да пази преговорите в пълна тайна. Дим. Димов. Пълни самопризнания. Пълен контраст. В пълна изправност. Пълно лунно затъмнение. Пълна амнистия. Пълна готовност. || Неограничен, нестесняван с нищо. Имах пълна свобода да отговарям както искам на въпросите. Величков. Тя даде пълна воля на сълзите си. Вазов. Имам пълно право. Пълен господар. С пълно основание. || Окончателен. Доброто се увенча с пълно тържество над злото. Вазов. Тая пълна капитулация... спаси Бяла черква. Вазов. Пълен триумф. Пълен разгром. Пълна победа. Пълен успех. 6. Прен. Който е достигнал възможния най-висок предел или степен; най-голям, максимален, пределен. Настъпи пълна тишина. Вазов. В гнета на безизходност пълна / безумна любовта ни пламна. Багряна. Тази жена има нужда от пълно спокойствие. Дим. Димов. Отдавна между двамата съпрузи съществуваше пълна отчужденост. Дим. Ангелов. Пълен безпорядък. Пълна скорост. С пълна бързина. Пълен разцвет. 7. Който обхваща или засяга всичко от дадена област; изчерпателен, подробен. Дадох ви пълно описание на събитията, на които присъствах, и на това, което ми беше разказано веднага. Йовков. Пълни сведения. Пълен списък. Пълни данни. Пълен отговор. Пълно събрание на съчиненията на един автор. 8. За човешко тяло — дебел, тлъст. Влиза млада булка, страните ѝ червени, пълни, ще се пукнат, веждите ѝ източени като пиявици. Йовков. Тя бе пълна, ниска жена. Вазов. Офицерът е пълен, охранен. Л. Стоянов. Пълни бузи. 9. За огнестрелно оръжие — в който има неизгърмял патрон или барут; зареден. Пушката му беше пълна, ала той не гръмна. Вазов. Втурна се в бараката и грабна пълната карабина. Но тутакси се отказа да стреля. Ем. Станев. □ В (с) пълен ход — с най-голяма бързина, най-усилено. По южните склонове на Берковския балкан с пълен ход летеше големият чер автомобил. А. Каралийчев. Вършитбата е в пълен ход. В пълния смисъл на думата — в истинския, точния смисъл на думата. Дишам с пълни гърди — дишам дълбоко, свободно. Тя поемаше с пълни гърди утринния прохладен въздух. Вазов. После пое дъх и с пълни гърди въздъхна. К. Петканов. Под (с) пълна пара (разг.) — с всички сили, най-усилено. Влакът бягаше през равнината с пълна пара. Дим. Ангелов. Пълен пансион — пансион с храна за цял ден и пране. Пълен сирак — сирак без баща и майка; кръгъл сирак. Майка ми, баща ми, всичките ми близки са измрели, и аз съм на улицата... пълен сирак! Д. Немиров. Пълен член (грам.) — Определителният член -ът/-ят, който се прибавя в писмената реч към съществителни, прилагателни, числителни и някои местоимения от мъжки род единствено число, когато съществителното (заедно с неговите определения) изпълнява функция на подлог, в състава е на съставно сказуемо или е приложение към подлога. Пълна луна (месечина) — фаза на луната, когато се вижда целият ѝ диск. Там, където сводът се врязваше в просторите на безкрайното море, се подаде огненият диск на пълната луна. А. Страшимиров. С пълен глас (пълно гърло) — високо, открито. Отвори уста да извика с пълен глас, та всички на тоя свят да я чуят. К. Петканов. Неколцина се втурнаха в навалицата, като викаха с пълно гърло: „Път! Път!“ Ст. Загорчинов. С пълни шепи — изобилно, щедро. На какво основание тези типове гребяха с пълни шепи от благата на живота? Кой им беше дал това право? Г. Караславов. Срещам някого с пълно (разг.) — срещам някого на излизане от дома, когато отива по някаква работа, като нося нещо в ръцете си, което означава, че той ще има успех във всичко през деня, че ще му върви. Добре, че ме срещаш с пълно, та да ми върви. Йовков.