|
пъ̀тен1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който служи за път, за пътуване. Той бързешката стигна у дома си...и захвана да събира с трескава бързина пътните си вещи. Вазов. Пътна чанта. Пътни дрехи. Пътни разноски. 2. Който е на самия път, на улицата. Тя грабна менците да иде за вода, но не се реши да излезе на пътната врата. Елин Пелин. Народът се трупаше по пътните врати, по прозорци и балкони. Ив. Хаджимарчев. На пътния праг се обърна, погледна пак старата жена и прошепна. А. Каралийчев. 3. Който е свързан с път. Пътни строежи. Пътни впечатления. 4. Като същ. мн. пътни (канц.) — пари, които се заплащат за транспортни разходи при командировка на длъжностно лице. Пътни и дневни. □ Пътен лист — а) 1. Документ, в който се вписват данни за курса, движението на превозно средство и др. В рейса имаше и много пътници, които бяха заплатили, без да бъдат вписани, в пътния лист. б) Разг. 2. Документ, с който се разрешава на някого да пътува до определена територия, която е със специален пропускателен режим. Той се озова в коридора, оттам в малкия салон с изтрити и кални дъски, дето чакаше цяла тълпа селяни, дошли да си вадят пътни листове. Ем. Станев. Пътни бележки — пътепис.
пъ̀тен2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Който е в съгласие с общоприетото; правилен, реден, приличен, уместен. Той му се видя прибран и кротък момък. И приказките му бяха едни пътни, да ти е драго да го слушаш. Г. Караславов. Говори човекът, а пък ние слушаме. Може и някоя пътна приказка да каже. П. Спасов. По-добре е той да се заеме с нещо пътно и полезно, нещо доходно, вместо да си губи времето със своята вятърна мелница. Л. Стоянов.
|