Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
п
па
пе
пи
пл
пн
по
пр
пс
пт
пу
пф
пх
пч
пш
пъ
пю
пя
пъдар
пъдарин
пъдарлък
пъдарница
пъдарски
пъдпъдък
пъдпъдъчи
пъдпъдъчка
пъдя
пъзла
пъзлив
пъзльо
пъй
пък
пъкам
пъкане
пъклен
пъклено
пъкло
пъкна
пъкъл
пълен
пълзене
пълзешката
пълзешком
пълзя
пълководец
пълководчески
пълнач
пълначен
пълначка
пълнеж
пълнене
пълнея
пълнител
пълно
пълновластен
пълновластие
пълновластно
пълноводен
пълноводие
пълноводно
пълноводност
пълноводски
пълновръстен
пълногръд
пълнозвучен
пълнозвучно
пълнокръвен
пълнокръвие
пълнокръвно
пълнокръвност
пълнолетен
пълнолетие
пълнолик
пълнолунен
пълнолуние
пълномаслен
пълнометражен
пълномощен
пълномощие
пълномощник
пълномощнически
пълномощно
пълноправен
пълноправие
пълнота
пълноценен
пълноценно
пълня
пълчище
пън
пъна
пънчушка
пъп
пъпен
пъпеш
пъпешов
пъпка
пъпкуване
пъплене
пъпля
пъпчасам
пъпчасвам
пъпчасване
пъпчив
първак
първаци
първаче
първенец
първенство
първескиня
първи
първичен
първичност
първо
първобитен
първобитно
първобитнообщинен
първобитност
първобългарин
първобългарски
първовенчан
първогражданин
първожрец
първожрица
първоизвор
първоизточник
първокачествен
първокласен
първокласник
първокласничка
първокурсник
първокурсничка
първолаче
първом
първомайски
първомайстор
първоначален
първоначално
първообраз
първообразен
първопрестолен
първопричина
първоразреден
първороден
първородство
първосвещеник
първосвещенически
първостепенен
първоучител
пъргав
пъргавина
пъргаво
пъргавост
пърдене
пърдя
пържа
пържа се
пържене
пържола
пързалка
пързалям
пързалям се
пързаляне
пърлене
пърля
пърпам
пърпане
пърполене
пърполя
пърпорене
пърпоря
пърр
пъртина
пърхам
пърхане
пърхот
пърхутка
пърцуца
пърчов
пършей
пършив
пъстреене
пъстрене
пъстрея
пъстрея се
пъстрило
пъстрина
пъстро
пъстро-
пъстрокрил
пъстроок
пъстропол
пъстроствол
пъстрота
пъстроцветен
пъструга
пъстря
пъстър
пъстърва
път
пътеводен
пътеводител
пътека
пътем
пътен
пътепис
пътеписен
пътепоказател
пътешествам
пътешестване
пътешественик
пътешественица
пътешествие
пътник
пътнически
пътничка
пътнишки
пътувам
пътуване
пътьом
пъхам
пъхвам
пъхтене
пъхтя
пъча
пъча се
пъчене
пъшкам
пъшкане
пъшт

първобѝтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се отнася до най-низшите степени, до най-старите периоди в развитието на човешката култура. Първобитен човек. Първобитни жилища. Първобитно общество. Първобитно скотовъдство. Първобитна община. 2. Който е много прост по устройство; грубо направен, примитивен, прост. В няколко минути той сглоби от изоставена там грамада дъски... една коническа, първобитна колиба. Вазов. В къщата имаше и първобитна турска баня. Дим. Димов. Първобитно рало. Първобитно сечиво. Първобитна воденица. 3. Прен. Див, груб, суров. Хората живеят в непосредствено съседство със скотовете. В тесните, ниски, тъмни, задимени къщурки и нечистота и дим, първобитен живот. Вазов. Беше страшен. Още една минута и щеше да избухне с всичката свирепост на своята първобитна природа. Л. Стоянов. Първобитни нрави. Първобитна натура. Първобитно състояние.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.