|
пъдпъдъ̀к, мн. -ци, м. Дребна сива прелетна полска птичка, която издава характерен звук и е ценен дивеч; преперица, препелица. Coturnix communis. Изведнъж из ливадите се чува един особен глас: „Път-пъдък... път-пъ-дък“... — Кой вика така? — Птичка било, — обяснява ми байко. — Крие се тя в ливадите и върви бързо под тревата... Пъдпъдък се нарича, според както вика с песента си. Влайков. Пък лов имаше тогава! Яребици, пъдпъдъци колкото искаш. Елин Пелин.
|