пъ̀дя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Карам, заставям някого или нещо да се махне от някъде. По-скоро, махай се де!... — Да се махна ли? Че ти кого пъдиш, бе приятелю? Йовков. Постовият стражар започна да пъди съселяните си: — Хайде, вървете си! Дим. Ангелов. Ако си дошла за раздори — ей ти вратата... Тъй ли било? Значи пъдите ме, а? Г. Райчев. Пъдя мухите. || Пропъждам. Бавно оставаше назад зад гърба му градът, който го пъдеше. Дим. Талев. Поуспокоена малко, тя си легна, ала дълго време пак не можа да заспи: все тия неприятни мисли пъдеха съна от очите ѝ. Влайков. В него кипваше жажда за отмъщение. Изпърво той пъдеше тия мисли. Елин Пелин. пъдя се страд.
|