пъ̀зльо, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Страхливец. Рибарите се възмутиха, един от тях даже заплю бай Миньо: „Какво се разтрепера, пъзльо неден: да не мислиш, че са дошли турците? “ му викна. А. Страшимиров.