|
пъ̀клен, -а, -о, прил. 1. Който е свързан с пъкъла; адски. Аз малко живях, ала много греших. И не вярвам пъклена мъка да ми изкупи греховете! Н. Райнов. В Бизанс разправяха ромеи за царския брат, че с власт над пъклени бесове и магия се сили да запази престола на брата си. Н. Райнов. 2. Прен. Непоносим, страшно мъчителен; ужасен, адски. Ти първи запали в мене този пъклен огън... Ти право каза: аз искам да стана цар и ще стана! В. Друмев. Там ме гореше пъклена мъка за Тамара. Аз я любех, аз страдах. Вазов. Извън върбовата сянка ярко прежуряше августовското слънце... Скоро тоя пъклен пек надделя над всичко. Ц. Церковски. Пъклени терзания. Пъклена жега. 3. Прен. Книж. Отвратителен, проклет, сатанински. Артилерията вършеше своето пъклено дело. Тя изсипваше върху целия разстроен фронт на българските части стотици снаряди. Ив. Мартинов. Мрази го, той е твой пъклен враг. Вазов. Загина Асен благородни, ударен / в сърцето от пъклен ханджар. Вазов. Пъклен заговор. Пъклени замисли. Пъклени планове. Пъклена омраза.
|