пълнѝтел, -ят, -я, мн. -и, м. Воен. Кутийка с патрони, която се прикачва на автоматично оръжие. Камен не успя да изтръгне от ръцете на Леваневски шмайзера, но откопча пълнителя с патроните. К. Ламбрев. Насочи картечния си пистолет към залегналите войници и изпразни целия пълнител. Дим. Ангелов. До него лежеше леката му картечница, грижливо почистена и смазана, с предварително приготвени и проверени пълнители. Вежинов.
|