пълновòден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. За естествени водохранилища — който има много вода, който е с високо равнище. Могъща е реката, / от много извори е пила — дълбока, пълноводна / тя тръгва да пои полята. М. Петканова. Там в тъмнозелената вода на реката, която се разливаше широка и пълноводна, се оглеждаше целият Царевец. Ст. Загорчинов. Слушай в часа на прилива как диша пълноводният океан, / гледай как тежко се вгъва необятната му гръд медносиня. Багряна.
|