пълногръ̀д, -а, -о, прил. За жена — която има високи, закръглени гърди. Тя пристъпяше към него — едра, хубава, пълногръда. И. Волен. Васил въздъхна. Напреде му се мярнаха две пълногръди циганки с черни като гарваново крило коси. А. Каралийчев.