пълнозвỳчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който притежава достатъчна пълнота на звученето. Имаше топъл, пълнозвучен бас. Йовков. Тръпне свода: / хор пълнозвучен пей. К. Христов. Пълнозвучни рими.