|
пълнокръ̀вен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който се отличава с пълнокръвие. Чакъра седна на мястото си намръщен и разтърка в супата една малка лютива чушка, от която пълнокръвното му лице стана още по-червено. Дим. Димов. Там спират затворени скъпи коли, в чийто полумрак чакат... пълнокръвни индустриалци. К. Константинов. 2. Прен. За живот, съществуване — който е разнообразен, наситен със събития и съдържателен, осмислен; пълноценен 3. Прен. За художествен образ или творба — който е реалистичен, правдив, жив. Пълнокръвна поезия.
|