пълнолỳние, мн. няма, ср. Период от време, когато луната се вижда като пълен кръг. На третия ден от пътуването настъпи пълнолуние.... Когато луната изплуваше от някой тъмен облак и блясваше със златния си диск, виждаха се грамадните вълни. Г. Белев. Тази нощ имаше пълнолуние, месецът беше се издигнал високо. Дим. Ангелов.
|