пълномòщен, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Обикн. в съчет. пълномощен министър (дипл.) — 1. Дипломатически ранг, който заема второ място в йерархията на длъжностите в представителство (посолство) след извънреден и пълномощен посланик. Предложиха го за пълномощен министър в Атина. 2. Лице с такъв ранг.
|