|
пълномòщие, мн. -я, ср. Книж. 1. Право, предоставено някому чрез официален документ да извършва правни действия от името на другиго. Генералният директор на „Никотиана“ получи пълномощия от всички тютюнови фирми и поведе борбата с добре обмислени ходове. Дим. Димов. 2. Само мн. Права, дадени на длъжностно лице или учреждение от органи на властта. Извънредни пълномощия. Широки пълномощия. 3. Остар. Пълномощно. На третия ден общинският слуга пак събра първомайсторите в общината и те подписаха, подпечатаха с еснафските печати пълномощието, което бе дадено на Лазар Глаушев и Андрея Венков като на народни пратеници и застъпници. Дим. Талев.
|