|
пълномòщно, мн. -и, ср. Официален документ, чрез който се дават пълномощия на някое лице. На пратениците в Солун ще се даде пълномощно и ще им се даде общинският печат, за да го ударят на общото прошение. Дим. Талев. Генералният директор на „Никотиана“ показа пълномощното си от тютюневите фирми и почна да говори с леден и сух глас. Дим. Димов. Подписвам пълномощно. Представям пълномощно. Давам пълномощно.
|