пълнотà ж. 1. Напълно достатъчно наличие на нещо; изчерпателност, наситеност, цялост. Всичко се сливаше в едно чувство на пълнота, на покой и сигурност. К. Константинов. Пълнота на фактите. Пълнота на изложението. 2. Дебелина на човешко тяло. Тя бе много дебела, розовите ѝ бузи просто се пукаха от пълнота. Вежинов. Искаше да му свирят все „чорбаджийското“ хоро и поради пълнотата си не тропаше, а само попрегъваше краката си и викаше. Йовков.
|