пъ̀лня, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Правя нещо да стане пълно (в 1, 2, 3 и 9 знач.); напълвам, изпълвам. Изобилни вода тече... и пълни каменно корито, което прелива. Елин Пелин. Всяка вечер майка му пълнеше до горе с газ стъклената лампа. А. Каралийчев. Чичо Марин взе да пълни луличката си с тютюн. А. Гуляшки. Хората... пълнеха пазара. Елин Пелин. Глъчка и шум пълнеха кръчмата. Йовков. Цъфналите овошки веселяха окото и пълнеха въздуха с дъх на мед и пролет. Ст. Загорчинов. Пълня чаша. Пълня револвер. пълня се страд. и непрех. Ханът започна да се пълни със селяни. Йовков. Душата ѝ се пълнеше с непонятен страх. Елин Пелин. С празни крина хамбар се не пълни. Погов. □ Пълня главата на някого (разг.) — убеждавам някого, внушавам му нещо. Ето резултатът οт глупостите, с които Чингис редовно пълни главата ти. Дим. Димов. Пълня джоба някому (разг.) — давам възможност на някого да печели за моя сметка. Сега ще се съдят. — Ще пълнят джобовете на адвокатите. Йовков. Пълня джоба си (разг.) — богатея, печеля за сметка на другите, нечестно. Тук всеки, който може, скубе, ползва се от положението, пълни си джоба. Вазов.
|