пълчѝще, обикн. мн. пълчѝща, ср. Голямо множество войска, обикн. неприятелска или грабителска; паплач, сган. Страшните татарски пълчища... влачеха подире си безконечна върволица коли, натоварени с плячка. Вазов. Тая година рано през пролетта кърджалийските пълчища се спуснаха към Тракия. А. Гуляшки. Чужди въоръжени пълчища нахлуха в страната ни, обърнаха я наопаки. Ив. Хаджимарчев.
|