пъ̀на, -еш, мин. св. -ах, несв., прех. Диал. Спъвам, препъвам. Всичко що те мъчи, пъне, / тебе прави чест сега. Вазов. Все пак той си даде сърце и заговори с вълнение и мъка, която пънеше езика му. Ц. Церковски. пъна се страд. и непрех. Той отговаряше виновно, пънеше се и не гледаше събеседника си в очите. Елин Пелин.
|