Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
п па пе пи пл пн по пр пс пт пу пф пх пч пш пъ пю пя	пъдар пъдарин пъдарлък пъдарница пъдарски пъдпъдък пъдпъдъчи пъдпъдъчка пъдя пъзла пъзлив пъзльо пъй пък пъкам пъкане пъклен пъклено пъкло пъкна пъкъл пълен пълзене пълзешката пълзешком пълзя пълководец пълководчески пълнач пълначен пълначка пълнеж пълнене пълнея пълнител пълно пълновластен пълновластие пълновластно пълноводен пълноводие пълноводно пълноводност пълноводски пълновръстен пълногръд пълнозвучен пълнозвучно пълнокръвен пълнокръвие пълнокръвно пълнокръвност пълнолетен пълнолетие пълнолик пълнолунен пълнолуние пълномаслен пълнометражен пълномощен пълномощие пълномощник пълномощнически пълномощно пълноправен пълноправие пълнота пълноценен пълноценно пълня пълчище пън пъна пънчушка пъп пъпен пъпеш пъпешов пъпка пъпкуване пъплене пъпля пъпчасам пъпчасвам пъпчасване пъпчив първак първаци първаче първенец първенство първескиня първи първичен първичност първо първобитен първобитно първобитнообщинен първобитност първобългарин първобългарски първовенчан първогражданин първожрец първожрица първоизвор първоизточник първокачествен първокласен първокласник първокласничка първокурсник първокурсничка първолаче първом първомайски първомайстор първоначален първоначално първообраз първообразен първопрестолен първопричина първоразреден първороден първородство първосвещеник първосвещенически първостепенен първоучител пъргав пъргавина пъргаво пъргавост пърдене пърдя пържа пържа се пържене пържола пързалка пързалям пързалям се пързаляне пърлене пърля пърпам пърпане пърполене пърполя пърпорене пърпоря пърр пъртина пърхам пърхане пърхот пърхутка пърцуца пърчов пършей пършив пъстреене пъстрене пъстрея пъстрея се пъстрило пъстрина пъстро пъстро- пъстрокрил пъстроок пъстропол пъстроствол пъстрота пъстроцветен пъструга пъстря пъстър пъстърва път пътеводен пътеводител пътека пътем пътен пътепис пътеписен пътепоказател пътешествам пътешестване пътешественик пътешественица пътешествие пътник пътнически пътничка пътнишки пътувам пътуване пътьом пъхам пъхвам пъхтене пъхтя пъча пъча се пъчене пъшкам пъшкане пъшт	пъп, пъ̀път, пъ̀па, мн. няма, пъ̀па (сл. ч.), м. 1. Малка кръгла вдлъбнатинка в средата на корема у човек или у животно. Велика държеше двете си ръце на корема и от време на време силно се натискаше по пъпа и се задавяше от мъка. К. Петканов. Дрехи той нямаше, а само нещо като власеница, раздрана отпред, та личеха гърдите му и коремът чак до пъпа. Ст. Загорчинов. Разгърдил се до пъпа. 2. Прен. Център, среда. Център на интелектуалния и политически живот на България, поставен в пъпа на Балканския полуостров..., София ежедневно расте. Вазов. 3. Разг. Пъпна връв. Бабата, която му отрязала пъпа, е и до днес още жива. Каравелов. □ Там му е хвърлен пъпът (разг.) — там му е любимото място, там най-много обича да бъде. Много обичаше да пътува. — Нему пъпът му е хвърлен на пътя. Йовков.

Речник