пъ̀пка ж. 1. Вегетативен орган при висшите растения във формата на малка топчица, издутина, в която се намира зачатък на цвят, листо или клонка. Всяка пъпка на върховете на дърветата се беше пукнала и беше пуснала или нежна вейка, или блестящ цвят — основата на бъдещия ѝ плод. Цани Гинчев. Цветята растат пред моите очи, напъпват, пъпките се разпукват и цъфват. Влайков. Вечер лъха презморският вятър, / който всичките пъпки разви. Багряна. Дрянови пъпки. 2. Малка кръгла възпалителна подутина по кожата на човек или животно; пришка. После той си спомни, че ръцете, шията и лицето ѝ се бяха изринали с червени пъпки. Дим. Димов. Излезли са му пъпки по лицето. 3. Малка кръгла издутина по повърхността на нещо. На измачканите фесове стърчеше горе пъпката без пискюл. Величков. □ Синя (лоша) пъпка (диал.) — опасна заразна болест по добитъка и у човека; антракс. Тате заболя от синята пъпка и в три дни умря. А. Страшимиров. Колцина болни от лоша пъпка, с отекли глави като шиници, намираха спасение само у него. Йовков.
|