първàче, мн. -та, ср. 1. Диал. Първа рожба, първо чедо. Мъчно му е за младо булче и за мъжка рожба първаче. К. Петканов. От хармана дойде двегодишното първаче на Данка. Г. Караславов. 2. Разг. Първолаче. Най-хубавата песен научих в онова време, когато бях първаче. Разбира се, кой можеше да ме научи да я пея, ако не учителят Петров? Д. Немиров.
|