първенèц, мн. -нцѝ, м. 1. Виден, изтъкнат по своето положение човек в едно селище. При шумния пангар... стояха облечени в богати дълги кожуси първенците. Вазов. Баща ми, един от видните първенци в града..., се ползваше с известност между турците. Величков. Той беше син на народен представител и спадаше към първенците на града. Дим. Димов. Местни първенци. Селски първенци. Градски първенци. 2. Човек, отбор, група, и под., който е пръв по успех или постижения в някаква област. Първенец в ски състезанията. Първенец в производството. 3. Книж. Първа мъжка рожба, пръв син, първаче. И той хвърли поглед любовен, приветен / към тоз труд довършен, / ... / Нивга майка нежна първенеца свой тъй не е гледала. Вазов. Старецът бе дигнал дом на два ката и в него живееше с оженения си първенец и с останалата си челяд. А. Страшимиров.
|