Речник

пъ̀рви и пръв, пъ̀рва, пъ̀рво, мн. пъ̀рви. Числ. редно от един. 1. Който е преди всички други, с който започва редица от еднакви или близки неща, явления и др.; начален. Първото действие става пред Плевенската гара. Вазов. Вълните идат всякога по седем... От първата до четвъртата са малки, петата е по-голяма. Йовков. Цяла върволица от деца, с майките си, с бащите си... чакат да бъдат записани за ученици в първо отделение. Чудомир. Първата хапка е най-сладка. Погов. Лъжец първата година се радва на лъжите си. Погов. Том първи. Първото българско царство. 2. Който е най-напред, в началото на нещо, преди който няма друг; най-ранен. Не плачи, майко, не тъжи, / че станах ази хайдутин, / хайдутин, майко, бунтовник, / та тебе клета оставих / за първо чедо да жалиш! Ботев. Кирил и Методий са наши славянски светци, наши родни и първи учители и просветители. Дим. Талев. Беше ясна нощ — една от първите есенни нощи. А. Страшимиров. Първото му впечатление от нея бе добро. || Най-ранният или най-близкият от следващите по време или по място. Той се кълнеше в душата си, при първа възможност, да убие Стефчов. Вазов. При първия знак всеки грабваше пушката си. Йовков. Еньо искаше да ѝ пресече пътя. Цвета се изплаши и се шмугна в първата врата, която ѝ се изпречи. Елин Пелин. При пръв случай. 3. За природни явления — който се извършва, явява, става преди други (изобщо през годината, сезона, денонощието и под.); нов, свеж, пресен. В прочистените градини се появиха първите цветя. Елин Пелин. Полюшнаха се класовете в пролетния вятър и прокънтя в небето първий гръм. Багряна. Падна първият сняг, тънък и хрупкав. Г. Караславов. Денем слънцето жареше, а нощем паднеше малко росица, за да изчезне сутринта, щом блеснат първите слънчеви лъчи. Кр. Григоров. Първи череши. Първи домати. 4. Който се явява източник или обект на някакво действие по-рано от всички останали. Иванчо Йотата пръв наруши мълчанието. Вазов. Случи се, че бях аз първият, който бях подложен на дезинфекциране. Вазов. Белчо пръв се научи за побоя над кмета и съобщи на всички. К. Петканов. Бягайте! — извика едно хлапе, като го зърна, и първо хукна към шосето. Г. Караславов. || За различаване на лица или неща с еднакви имена. Не се считам по-долна, отговори троснато Иванова първа, която носеше тая прикачка за отличие от другата Иванова, която пък се викаше Иванова втора. Вазов. Първа българска армия. Цар Борис Първи. Антим Първи. 5. Който не е бил по-рано; неизпитан, непреживян досега. Това беше неговата първа истинска скръб, която го удари отведнъж и така дълбоко. Дим. Талев. Нейната първа обич беше кратка и крехка. Елин Пелин. Първо излизане на сцената. Първа любов. Първа среща. 6. Диал. Само членувано. Който е бил по-рано; предишен, някогашен. Тишината се пак възстанови, а заедно с нея и първото съчувствие към Огнянов. Вазов. Сам той се вижда, че не е първият. Нещо го е променило, нещо трябва да е станало с него. Ц. Церковски. Казакът остави чашката на първото място и се усмихна. Г. Караславов. Где ти се дяна първата хубост, от какво си тъй почерняла и погрозняла? Нар. прик. Нямам вече първата си сила. 7. Прен. Пред който няма друг по важност, по значение; най-важен, най-главен, най-неотложен между други подобни. Кога излезе извън града, първата му грижа беше да притули в един храсталак калимавката и кожуха попски. Вазов. Първата му работа беше да разпита Темелко ханджията. Йовков. Водата е първото и главно условие за самото създаване на един населен пункт. П. Делирадев. 8. Прен. Който превъзхожда всички други, най-добър от всички други в някакво отношение; най-изтъкнат, най-личен, отличен. Задиряше най-първата и най-хубавата мома в селото. П. Р. Славейков. Първият между юнаците е Иванко. Той е честта и славата на Българското царство. В. Друмев. Дамянчо беше един от първите търговци. Вазов. Даваше си вид, че той е първият познавач на тия работи. Йовков. Бившият учител по латински сега минаваше за един от първите и най-влиятелни хора в града. Дим. Димов. Виж ми роклята — копринена! / Гледай китката — гергина! / А със тая огърлица / аз съм първа хубавица. Дора Габе. Пръв ученик. Първо качество. Първа класа. Първа награда. 9. Книж. След изреждане или съпоставяне на няколко предмета служи да означи предмета, споменат по-рано от другите; гореспоменат. Скоро след това от Враца дойдоха в Трявна Васил Кръстеняка и Димитър Бошнака да ме дирят и отведат във Враца за учител. Първият отдавна се е поминал, а вторият е още жив. П. Р. Славейков. Има само двама възможни кандидати за ролята (в драмата): г. Коста Стоянов и г. Николов. Аз намирам, че първият е малко суровичък и пò би подхождал Николов. Вазов. 10. Като същ. а) Разг. м. ед. първи — денят, с който започва всеки месец; първо число от месеца. Процесът ще се гледа на 6 юли, а днес имаме първи. Вазов. Когато искате да видите далече ли е първи, недейте гледа календара. Смирненски. Днес сме първи, а заплата ще получим чак на десети. б) Разг. ср. ед. първо — ядене от меню, което се поднася най-напред, обикн. супа на обяд. За днес в стола си поръчах само първо и трето. □ В първите редове (редици) — на челно място. На пръв (първи, преден) план — а) В предната част на някое пространство. Нa първи план в туй дюкянче личат две красиви витрини с розово масло. Ал. Константинов. б) Прен. На първо място, преди всичко друго; най-напред. На (от, при) пръв поглед (разг.) — при първо виждане, от първо впечатление; отведнъж, веднага. Около огъня стояха хусари и още при пръв поглед си личеше кои бяха българи, кои сърби. Ст. Загорчинов. Вие сте много мил човек..., от пръв поглед ви познах. Ст. Костов. На първа линия — а) На челно място. На първа линия излязоха нови знатни хора — челниците в изграждането на социализма, героите на труда. А. Каралийчев. б) Най-опасното място на бой, на сражение, на военни действия. Константина... изпратиха през Балканската война на първата бойна линия, дето го повали турският куршум. А. Каралийчев. На (в) първо време — отначало, най-напред. На първо време Нона се успокои. Йовков. На първо място — най-напред, преди всичко друго. Коя беше любимата книга на тази жадна за занимания младеж? На първо място „Как се каляваше стоманата“ — на Николай Островски. Г. Караславов. Не е в първа младост — не е много млад, на средна възраст е. Тя не беше в първата си младост. Йовков. От пръв път (разг.) — от самото начало, от начало. Отговорът не е тъй лесен, както се чини от пръв път. Вазов. От първа необходимост — за неща, които са най-необходими за задоволяване на всекидневни нужди. Вече навсякъде се чувстваше голяма оскъдица на хранителни продукти, много стоки от първа необходимост отдавна липсваха на пазара. Дим. Ангелов. Предмети от първа необходимост. Продукти от първа необходимост. От първия до последния — всички без изключение. Наедно и наблизо са всички: от първия началник до последния войник. Йовков. Пръв министър (остар.) — министър-председател. Г. К. Цанков... ми разказа следната си аудиенция у румънския пръв министър Йон Братиано. Вазов. Пръв по рода си — необикновен, особен, интересен. Пръв по рода си спектакъл. Пръв приятел (първа приятелка) — най-близък, най-добър приятел. Първа помощ — елементарна медицинска помощ, най-необходимите мерки за съвземане на внезапно тежко заболял или пострадал при нещастен случай. Давам първа помощ. Първа ръка (диал.) — първо извършване на някои земеделски работи (бране на тютюн, сеитба и под.). От ранна сутрин... Гълъб беше на нивата и сееше — първа ръка сеитба. Йовков. Започнала е беритбата на тютюна -първа ръка. Първа ръка човек (диал.) — виден, влиятелен главно със своето материално положение човек. И малко нещо ли е, да прекрачиш толкова богаташи и хора от първа ръка в селото... и да се сватосаш с Юрталана, без да се помръднеш от мястото си. Г. Караславов. Първа скорост (техн.) — скорост, с която се тръгва; начална скорост. Шофьорът даде първа скорост и колата профуча надолу към гората. А. Каралийчев. Първата стъпка (крачка) на нещо — началото на нещо. Виж на какво място почвам първите стъпки на своя самостоятелен живот, — мисли си тя. Елин Пелин. Първа цигулка (флейта, кларинет и др.) (муз.) — инструмент, който изпълнява обикновено най-високата и отговорна партия за този вид инструменти в многогласно музикално произведение. Оркестърът чудно свири, особено първата цигулка. Стаматов. Първи братовчеди — деца на братя или сестри. Ние сме близки роднини: / моята майка и твоята / те две сестри рождени, / а ние първи братовчеди. Нар. пес. Първи глас (муз.) — най-горният, най-високият глас в многогласно музикално произведение. Пея първи глас в кантата. Първи петли (диал.) — време през нощта около полунощ, когато за пръв път пропяват дружно петлите. Вече беше сред нощ; първите петли пропяха. Блъсков. По първи петли. Първи сън (разг.) — най-дълбокият и здрав сън, наскоро след заспиване, обикн. до полунощ. В полунощ, заспалите първи сън варненци бяха събудени от страховит трясък, който разклати целия град и заглуши всичко. А. Каралийчев. Първият човек (църк.) — според библейското предание Адам. Първо венчило (диал.) — а) Първи брак. Аз съм се клела заклела / и клетвата ми вярна е: / първо ми либе Никола / първо венчило той ще е. П. Р. Славейков. б) Първи съпруг или съпруга. Радка Николу думаше: / „Либе Никола, Никола, / Никола, първо венчило, /... ще да те, либе, напусна“. Нар. пес. Първо лице (грам.) — граматична категория, която показва, че действието се извършва от този, който говори, напр. аз, ние, мой, наши. Свиря първа цигулка (книж.) — имам господствено положение или първостепенно значение.