първѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който представя първи стадий в развитието на нещо или първа степен по състав, по сложност; първоначален, начален. Противоп. вторичен. Първични клетки. Първична материя. 2. Който служи като първо звено в някаква организация; низов, основен. Първично структурно звено. 3. Първобитен, примитивен. През наситения с топли пари въздух се очертават странни хълмове и възвишения, чиято неразгадаема хубост потиска човека със суровото си първично величие. Св. Минков. Пейзажът напомняше словашкия, обаче тук той изглеждаше по-първичен, по-примитивен, по-робинзоновски. Г. Белев.
|