пъ̀рво нареч. 1. Най-напред, в началото. Решено бе да заминат в чужбина: първо тя, след няколко дни и той. К. Константинов. Ще почакате... Първо трябва да докладвам. Дим. Ангелов. 2. При изброяване, изреждане — най-напред. Имам проекти... Първо ще издам една книга „Прекрасна България“... Второ, друга книга: „Просветена България“. Йовков. 3. Диал. За първи път. Досега не съм чул никой да ѝ вика така. Сега първо чух от стрина Танчовица. Влайков. 4. Разг. Преди, по-рано. Но, както първо, в нашата родина, / кажи ми, доблест ощ дали живей, или в сърцата тя съвсем загина? Величков. □ Първо и първо (разг.) — най-напред, преди всичко. Знам какво мисли Индже... Първо и първо, той гледа да се откачи от тия кучета, от Кара Феиза и от Емина. Йовков.
|