първобѝтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се отнася до най-низшите степени, до най-старите периоди в развитието на човешката култура. Първобитен човек. Първобитни жилища. Първобитно общество. Първобитно скотовъдство. Първобитна община. 2. Който е много прост по устройство; грубо направен, примитивен, прост. В няколко минути той сглоби от изоставена там грамада дъски... една коническа, първобитна колиба. Вазов. В къщата имаше и първобитна турска баня. Дим. Димов. Първобитно рало. Първобитно сечиво. Първобитна воденица. 3. Прен. Див, груб, суров. Хората живеят в непосредствено съседство със скотовете. В тесните, ниски, тъмни, задимени къщурки и нечистота и дим, първобитен живот. Вазов. Беше страшен. Още една минута и щеше да избухне с всичката свирепост на своята първобитна природа. Л. Стоянов. Първобитни нрави. Първобитна натура. Първобитно състояние.
|