първосвещèник, мн. -ци, м. Старин. 1. Първи по сан свещеник в някои религии. 2. Първи, главен свещеник в енория или храм. След дълго обяснение Ян Бибиян разбра, че това са първосвещеници от близкия манастир. Елин Пелин.