първостèпенен, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който е от първа степен; първокласен, първокачествен. Съдържанието и формата у него са тъй хармонично слени, както това бива само у първостепенни художници. П. П. Славейков. Някои от тия галерии са тъй големи и богати с първостепенни художествени произведения, щото биха могли да направят чест на всяка държава. Величков. 2. Значителен, важен, основен, главен. И това обаче, което той (Вазов) ни завеща със своето грандиозно литературно дело, е от първостепенно значение за нашата нова българска литература. Т. Павлов. Той отбеляза и редица достижения от първостепенна важност. Първостепенна роля. Първостепенна задача.
|