|
пъ̀ргав, -а, -о, прил. 1. Който е много подвижен; бърз, лек. Тя не е много красива, но е симпатично пъргаво момиче, леко като птичка. Елин Пелин. Пъргави стъпки. Пъргав ход. Пъргави движения. 2. Който е бърз и сръчен в работата; работлив, чевръст. А той беше сръчен и пъргав, всичко му идеше отръки, всичко вършеше хубаво и чисто. Йовков. И какви моми ще ми станат, какви пъргави копачки и жетварки! Влайков. 3. Прен. За ум, мисъл и под. — който бързо и лесно схваща. Притежаваше пъргав ум и чувство за хумор, с който изобличаваше лъжите и демагогията на господарите. Дим. Димов. Пъргава мисъл.
|