пъ̀ргаво. Нареч. от пъргав. Щом нататък се мернеше човек, тя скачаше пъргаво като дива коза, изправяше се на канарата тревожна. Елин Пелин. Евгени бързо отметна атлазения юрган, скочи пъргаво от леглото. Дим. Ангелов.