пъ̀рля, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Обгарям на пламък. Тате и чичо Евтим примъкват закланата свиня, слагат я над огъня и почват да я обръщат отсам и оттатък — пърлят я. Влайков. 2. Прен. Правя да изпръхне. Заедно с вятъра, нахлуваше още по-голям жар, още по-голяма задуха, която пърлеше лицата, притискаше клепките, сушеше гърлата. Ив. Мартинов. пърля се страд.
|