|
пъ̀рхам, -аш, несв., непрех. 1. За животно — шумно изкарвам през ноздрите си вдишания въздух. Конят върви предпазливо по неравния коларски път. Отведнъж той се спира и пърха с ноздри. Елин Пелин. Овцете пърхаха, облизваха муцуните си и следяха с очи очите на стопанина си. Кр. Григоров. 2. За птичка и под. — трептя с криле. Той идеше от полето. В ръцете му пърхаше малка пъстра птичка. Г. Райчев. В съседен двор пърхат кокошки и се гласят за сън. К. Константинов. || Обр. Пак пролет с дивни прелести светлее, пак пръскат аромат поля, гори, / пак всичко пърха, цъфти и се смее. Величков. Усещаше как в сърцето му пърха неизпитвана досега радост. А. Гуляшки.
|