пъстрèя, -èеш, мин. св. пъстря̀х, прич. мин. св. деят. пъстря̀л, -а, -о, мн. пъстрѐли, несв., непрех. 1. Ставам пъстър. Горите пъстреят от есенния вятър. 2. Изпъквам с пъстрите си багри, пъстрея се. На пода пред кревата пъстрееше тъкано килимче в червено, зелено и синьо. Дим. Ангелов. Зад витрините пъстрееха драпирани квадрати от платове. А. Гуляшки. Под него пъстрееше терасата с големите цветове на чадърите, с малките бели лилии на лампите. Вежинов.
|