пъ̀стър, -тра, -тро, мн. -три, прил. 1. Който е обагрен с разни шарки и цветове; шарен. Пъстри пеперуди / лутат се навред. Вазов. Той се накичи над ухото с пъстра китка. Елин Пелин. Подът беше постлан с пъстър котленски килим. М. Марчевски. По хълма надолу се спусна пъстро шествие. Елин Пелин. Пъстри очи. Пъстър плат. 2. Прен. Разнообразен, разновиден. Той остана доста слисан, като видя, че това общество беше много пъстро. Вазов.
|