Речник

път¹, пъ̀тят, пъ̀тя, мн. пъ̀тища, пъ̀тя (сл. ч.), м. 1. Дълга ивица земя, предназначена за ходене или пътуване по нея. Пътят отива по права линия към селото. Вазов. Пред него по пътя вървеше някакъв селянин. Йовков. Това беше първата бригада, дошла да строи горски пътища. Ем. Станев. Прокарвам път. Междуселски път. Асфалтиран път. Стръмен път. Пряк път. 2. Разг. Улица. Отивам на вратнята и гледам през дупчица на пътя. Вазов. Татко ми поръча никак да не излизам на пътя. В. Друмев. 3. Съобщителна линия по водно или въздушно пространство. Дунав е евтин воден път. Въздушен път. 4. Място, през което трябва да се мине. Простря лявата си ръка, за да им загради пътя към вратата. Вазов. Изведнъж Ружка скочи пред нея и ѝ препречи пътя. Ем. Коралов. Ала в същия миг видя, че към него вече тичаха конници, а някои удариха през леса, за да му пресекат пътя. Ст. Загорчинов. 5. Посоката, по която се движи някой; направление. Параходът се отдалечава все повече и повече... Черната и раздиплена струя на дима още стои над морето и чертае следите на пътя му. Йовков. В далечината светлинки ни сочат пътя. Багряна. Посочете ми пътя за воденицата. 6. Пътуване, ходене. След два часа път из извивките на високите диви урви на клисурата... аз неусетно се озовах на един шумест връх. Вазов. И някога за път обратен / едва ли ще удари час. Яворов. Доде не другаруваш с човека на път, не можеш го позна. Погов. || Минаване, преминаване. Светлото око на семафора / даде знак за път свободен в мрака. Н. Ракитин. И кога дори му се случеше път, той заобикаляше отдалеч. П. Ю. Тодоров. Горо ле, горо зелена, / пътят ми не е от тука, / ама от тука ще мина, / че имаш сянка дебела / и бистра вода студена. Нар. пес. || Разстояние. До хижата има два часа път. Далечен път. 7. Черта, която разделя косата при вчесване. Той стоеше прав... с намокрена коса, гладко причесана на път. Йовков. Матьо можа да забележи само гладката му руса коса, сресана на прав път. Дим. Ангелов. Оправи си пътя на косата. 8. Прен. Начин, по който се извършва или постига нещо; средство. Раксин каза, че имало един среден път, чрез който може да се изглади мъчнотията. Вазов. Съдбата му посочи път за забогатяване. Веднъж той видя в църква една девойка гъркиня. Вазов. Ванко сигурно вече търсеше нови пътища в своя несретен живот. Кр. Велков. Действам по различни пътища. Добивам по законен път. Легален път. 9. Прен. Поет. Живот, дейност. Аз мислех в забрава, тъжовен и блед, примирен, / как пътя ми с тръне съдбата навеки постла. Ем. п. Димитров. Народ, закърмен в битки тежки / и раснал в бури и беди, / ... / през блясъци и мрачни бездни / премина твоят кръстен път. Ас. Разцветников. O, Грижа, спътнице в нерад и стръмен / път. Дебелянов. По нашия път напред има наистина много трудности. □ Бия (бъхтя) път (разг.) — изминавам дълъг, изморителен път, обикн. пеша. Момчето бие път чак от планината, та да затече за седянката ни, — това малко ли е? Влайков. Вкарвам в пътя (някого), вкарвам в правия път — въздействам (някому) да се поправи, поправям (някого). Бедните му родители полагаха много труд и грижа за да вкарат в пътя своето любимо и единствено момче. Елин Пелин. Влизам (тръгвам) в пътя (в правия път) — изоставям лошите си навици, поправям се. Слушай, на тебе казвам, Гърдьо: или ще влезеш в пътя, или аз ще те вкарам в него! Йовков. Всички пътища водят за Рим (книж.) — по различен начин може да се постигне до целта. Върви си (карай си) из пътя (разг.) — не се меси в чужди работи, гледай си работата. Карай си низ пътя, слушаш ли, човече, / или да повикам деверите вече. Яворов. Вървя, карам в правия път (разг.) — не се отклонявам от правдата, действам според закона. Вървя по отъпкан път — действам, постъпвам по установения, приетия начин. Давам пътя (някому) — (разг.) изпъждам (някого). Ако е младо, насам го дайте, ако е старо, дайте му пътя. Послов. Ей ти пътя (разг.) — махай се, върви си. Ей ти пътя върви си. А Нона ако я видя да стъпи вече у вас — краката ѝ ще строша. Г. Райчев. Железен път (остар.) — железопътна линия. Разнесе се слух, че ще прокарват железен път из клисурата на Искъра. Вазов. Жизнен път (поет.) — живот. Познавал е горчивите разочарования, които насяват жизнения ни път. Вазов. Изпречвам се на пътя на някого — намесвам се в живота на някого. Жена беше се изпречила на пътя им, хубава жена, а всичко това не предвещаваше нищо добро. Йовков. Мина ми котка (лисица) път — работата ми се осуети, не успях в някаква работа. Млечен път — 1. Млечнобяла светеща ивица на нощното небе, представляваща видимата част от галактиката, към която принадлежи Слънцето. 2. Звездна система, към която принадлежи Слънцето; галактика. (На) добър път — приветствие с пожелание за щастие и успех при тръгване на път или при започване някаква работа. На раздяла / час удари, / добър път на / вас, другари! Елин Пелин. На крив (прав) път съм — действам, постъпвам погрешно (правилно). Животът е борба. Въоръжи се с търпение и чакай. На прав път ли си — ще успееш. Елин Пелин. На мравката път не минава (разг.) — много добър и отстъпчив е. На път и под път (разг. ) — много често, на всяка крачка, навсякъде. На път съм да (извърша, открия нещо) — наближавам да (направя, постигна нещо). Не съм го намерил на пътя (разг.) — не съм го добил даром; скъп ми е, ценя го. Околни (тайни) пътища — непочтени, нечестни начини на действане, на постъпване. Той обичаше хитроскроените планове, околните пътища. Йовков. Оставам на пътя (на улицата, на произвола на съдбата) (разг.) — изпадам в тежко, бедствено положение, без подслон и без средства съм. Той знаеше, че губи положението си, службата си, оставаше на пътя. Вазов. Пада ми път — явява ми се удобен случай. Богдане, ще идваш ли често при мене? — Когато ми падне път, ще идвам. К. Петканов. Поемам (хващам, вземам) пътя (разг.) — тръгвам, обикн. за далече. Като идех, откъм лозята се спущаха сган башибозуци, па взеха пътя за насам. Вазов. Щом излязох из тъмницата..., хванах пак пътя за Търново. П. Р. Славейков. По околен път — посредством други, не направо, със заобикалки. Известих му по околен път, че утре е денят, в който изпращат Тамара за Цариград. Вазов. По свой път — самостоятелно. Прав ти път (разг.) — иди си, върви си, махай се. Ако ти харесва влез, ако не ти харесва — прав ти път. Д. Немиров. Пробивам (проправям) си път — а) Минавам с голяма мъка през труднопроходимо място, през навалица. Салонът се препълни, около вратата се трупаха новопристигналите, провираха се навътре, проправяха си път с лакти, с колене, пухтяха зачервени, измъчени. Г. Караславов. б) Успявам да се издигна, да напредна. Ако той беше способен адвокат, щеше да си пробие път в професията. Хар. Русев. Пътищата ни са различни — интересите ни са различни. Остани, остани свободен. Нашите сърца бяха едно, но нашите пътища са различни. Вазов. Тръгвам по крив (лош) път — ставам неморален, нечестен, непочтен: развратявам се. Ти, чичовото,... си тръгнал по криви пътища и мене това хич не ми харесва. Г. Караславов. Царският път (разг.) — а) Добре направен, удобен път; шосе. Когато дойде запъхтян до край селото, господин Фратьо остави царския път, зави и влезна в село през чорбаджи Цачовата градина. Вазов. б) Прен. Разг. Честен, законен начин. Ти избираш все царския път. Ще му дам пътя (разг.) — ще го изпъдя.

път², мн. пъ̀ти, м. 1. В съчет. с числ. бройни или с думи като много, няколко, колко, толкова, често и под. означава количество, еднократност или повторение на някакво действие. Много пъти ми се иска да дойда при тебе. Елин Пелин. Тоя въпрос аз повторих няколко пъти, но той мълчеше. Йовков. Колко пъти си ме насърчавал ти, когато аз изгубвах всяка надежда. В. Друмев. Често пъти, като се мъкнеше след ралото, си мислеше — има ли тя свой дом? К. Петканов. Три пъти мери, веднъж режи. Погов. 2. В съчет. с числ. редни или с показателни местоимения означава случай, явление в реда на еднородни действия, които се повтарят. Аз пръв път пътувам по тая линия. Вазов. И ний през сълзи накипели / обръщаме за сетен път / назад към скъпи нам предели / угаснал взор. Яворов. Но тъкмо затова пък този ден в Княжево имаше по-голяма навалица от всеки друг път. Г. Райчев. Следния път. Лишен път. Тоя път. Онзи път. □ Друг път — а) Не сега, после, някога. Е, то е дълга и широка история. Друг път може да ви я разправя. Йовков. б) Още веднъж. Я чувай, ти други път да не пиеш черна бира, чу ли? Ал. Константинов. Един път — а) Веднъж. Един път от всякакви окови освободен, Славчо се хвърли въз трупа. Вазов. б) Едно време, някога. Виждал съм го един път, но кога не — помня. Имало един път един цар. Един път... друг път — понякога... понякога. Един път така, друг път инак. Из (за, от) един път (разг.) — изведнъж. Колкото пъти (разг.) — всякога, когато. Колкото пъти дойда у вас, все не те намирам вкъщи. Никой път (разг.) — никога. Вярвай бога, никой път не съм бил опозиция. Ал. Константинов. Някой път (разг.) — някога. Дотегнал ми е тоя мизерен живот, ядове и тегла, някой път ще си пръсна главата с куршум. Вазов. Някой път нощем... Войка излизаше предпазливо през ниското прозорче на стаичката си и отиваше тихо в гъстака край реката. Елин Пелин. По някой път (разг.) — от време на време, понякога.