пътèка ж. 1. Тесен път за пешеходци или за животни. Той се отби от широкия път и се спусна бързо по стръмната горска пътека към Прокоповата воденица. Елин Пелин. Пътеката през двора, чак до къщата отсреща, беше грижливо пометена от сухия нов снежец. Дим. Талев. На сутринта цялото село се залови да чисти снега, отвориха пътеки до оборите и плевниците, разчистиха пред вратниците. К. Петканов. Крива пътека. Горска пътека. Отъпкана пътека. 2. Дълга тясна постелка за подове, коридори, стълбища и под. Лазар се изкачи по дървената стълба, постлана с тясна купешка пътека, която беше закачена на всяко стъпало с дълга желязна пръчка. Дим. Талев. Широките стълби бяха покрити с плътни плъстени пътеки. А. Гуляшки. □ Козя пътека — стръмна пътека в планината.
|