пъ̀тник, мн. -ци, м. 1. Лице, което пътува, което се намира на път. Влакът е пълен с пътници,... които отиват за Враца и по-нататък. Вазов. Тя чистеше и миеше съдовете, редеше двете стаи, определени за нощуване на пътници. Елин Пелин. Слезе от колата един пътник. Ал. Константинов. 2. Човек, който пътува, вози се в обществено превозно средство. 3. Прен. Разг. Болен на смъртно легло. Всичко го убеждаваше, че е вече пътник, че е труп, който чака да бъде погребан. Л. Стоянов. Дали ще доживея да задомя и Генка, не знам, че съм вече пътник. Г. Караславов. □ Търговски пътник — представител на фирма, който пътува, за да продава стоките ѝ и да урежда търговски сделки.
|