пътỳвам, -аш, несв., непрех. 1. Минавам известно по-дълго разстояние с превозно средство или пеша. Хубаво е да пътува човек по нашите притулени между Стара планина и Средна гора места. Влайков. Аз пръв път пътувам по тая линия. Вазов. В широки друми пътник пътува — / дето летува, там не зимува. Елин Пелин. Струва ми се, че лежа в лодка и че пътувам. Плъзгам се по синкава безкрайна вода. Л. Стоянов. || Намирам се на път за определено място. Завчера пътувах с компания до Трявна. Вазов. Пътуват те към Ахерон, / един за други чужди. П. П. Славейков. 2. За превозно средство — движа се, придвижвам се. Този влак пътува с бързината на костенурка. Вазов. Бавно, но сигурно крайцерът пътуваше на север. Д. Добревски.
|