пъхтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. пъхтя̀л, -а, -о, мн. пъхтèли, несв., непрех. 1. Дишам тежко и с шум; пъшкам. Върна се бай Ганьо и пъхти повече от колкото имаше нужда. Ал. Константинов. Какво те гони та пъхтиш като духало? Вазов. || Пръхтя. Белчо, изпечен стар вол, пъхти с ноздрите и пристъпя като някой големец. Елин Пелин. 2. Прен. Издавам особен, нисък пресеклив шум. Влаковата машина хъркаше и пъхтеше, готова за път. Вазов. На другия ден колата ни пъхти по завоите и стръмнините на шосето, което се изкачва по високата планина. Н. Фурнаджиев. Вътре един огромен железен цилиндър-казан, който ревеше и пъхтеше под огъня. Вазов.
|