пъ̀ча се, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. Издавам силно напред гърдите или корема си. Аз му светих маслото, войводо, и, ако не вярваш, ето му ножа, каза той, като се пъчеше. З. Стоянов. Подпоручикът, който го водеше, се пъчеше гордо в елегантния си шинел. Дим. Димов. 2. Прен. Разг. Държа се гордо, надувам се. Той караше пак тъй на широко, поддържаше разкоша в къщата си, пъчеше се с аристократизъм. Вазов. Докато генералът се пъчеше край тезгяха и оглеждаше масите с късогледите си очи, до него приближи с далечен поклон редакторът на местния вестник. Вежинов.
|