|
пъ̀шкам, -аш, несв., непрех. Дишам тежко и шумно поради умора, напрежение, болка, страдание и под. Той измина двора, като пъшкаше обезсилен, и седна на първото стъпало на стълбата. Вазов. Дядо белобради ряпа взе да вади. С две ръце я хваща, силно се напъва, пъшка и опъва — тя се не поклаща. Ран Босилек. Спасов лежеше в болницата... Около му пъшкаха петдесетина легла с ранени войници. Вазов. Беят запали черничевия си къс чубук, разхождаше се из двора... и пъшкаше от душевна мъка. Цани Гинчев.
|