|
удàвник, мн. -ци, м. Човек, който е удавен или се дави във вода. Потокът ги влече към юг / удавници, размятали ръце. К. Христов. Като удавник, който се лови и за сламката, Станка пак се помъчи да го оправдае — може наистина да си е имал бърза работа. Г. Караславов.
|