|
у̀дарник, мн. -ци, м. (рус.). По времето на социализма — проявил се работник, селянин, служещ, активен участник в социалистическото съревнование и др., който със самоотвержен труд постига бързина в работата, преизпълнение на производствените задачи и дава пример за трудова дисциплина и висока производителност на труда. В съревнованието спечели първенството и беше обявен за един от първите ударници на бригадата. Г. Караславов. Ставам ударник.
удàрник, мн. -ци, м. (рус.). Воен. Част от затвора на огнестрелно оръжие, която удря върху капсула на гилзата и го възпламенява. Старецът отново взе пушката, прицели се и дръпна спусъка. Ударникът изщрака. Ем. Станев.
|