удовлетворѝтелен, -а, -о, прил. (рус.). Книж. 1. Задоволителен. Савата даде удовлетворителен отговор. З. Стоянов. 2. Остар. Като същ. м. удовлетворителен — оценка за успех на учещ се, по-висока от слаб, с която изпитът се смята за успешно издържан; среден. По алгебра имаше удовлетворителен.
|