Речник

у̀дрям, -яш, несв.; удàря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Нанасям удар веднъж или няколко пъти по веднъж. Тя замахна с камшика и с все сила удари коня. Йовков. Един кълвач удари рязко няколко пъти по кората на една стара върба. Елин Пелин. Дигна ръка, замахна и удари Асен по страната. А. Каралийчев. 2. Докосвам, допирам с удар нещо о друго; блъсвам. Беше паднал от коня си и ударил главата си в земята и там останал полумъртъв. Вазов. Той удари челото си о студените плочи и дълго остана така. Елин Пелин. Удря с всичка сила угарката от пурата си върху пода. Св. Минков. || Докосвам се, допирам се, сблъсквам се с удар о нещо. Като дойде до огнището и копна, теслата удари на камък. Йовков. Като си орал един ден на могилата, плугът му отведнъж ударил в нещо твърдо. Ст. Ц. Даскалов. 3. Нанасям удар върху нещо, което издава звук, шум; чуквам, траквам, дрънвам. Портиерът след всеки пет минути удря звънеца и равнодушно съобщава направлението на треновете. Ал. Константинов. Висок ек изпълни доловете, като че някой удари с чук звънлива наковалня. Ем. Станев. || За часовник, камбана и под. — започвам да бия, известявам за нещо; бия, прозвънявам. Навън удари училищният звънец за влизане в час. Елин Пелин. Пратиха да кажат на свещеника да удари църковната камбана за смърт. К. Петканов. Един ден общинският барабан удари, че войната е обявена. И. Волен. 4. Диал. Улучвам, убивам. Гръмнаха въз него, но го не удариха. Вазов. С твоята пушка аз бих ударил врабче на триста крачки. Елин Пелин. Моят чичо просено зърно в торба удряше! Елин Пелин. Ловците са ударили диви гълъби. А. Каралийчев. 5. Попадам някъде; падам. В прозорците удари зловещата светлина от пожара. Вазов. Гръм удря и издъно разтърсва новата бащина ми къща. Влайков. Няма дека да се скрие / ранена в сърцето птица. / Че залетя, че удари / в равни двори с три огради. П. П. Славейков. 6. Диал. Слагам, поставям с удар. Акла бей се подписа, удари големия си печат. В. Друмев. Голям майстор. Ще удари подковите тъй, че копитата падат, но подковите остават. А. Каралийчев. || Слагам, поставям, направям. Най-сетне удариха и мазилката на къщата. 7. Прен. Диал. Спечелвам, добивам. Защо не станах представител! Щях да ударя хубави печалби. Вазов. Трябва да си ударил нещо от розовото масло. Ал. Константинов. 8. Разг. Нападам стремително, атакувам. Той мислеше и съобразяваше как да нареди хората си, де да удари врага. Ст. Загорчинов. Ще ни дадат пушки и командири. След туй ще ударим на града и ще вземем властта. Йовков. Ако парашутистите нападнат София, най-напред ще ударят казармите и затвора. Г. Караславов. 9. (рус.). Прен. Книж. Нанасям удар за изкореняване, пресичане на отрицателни прояви. Той реши да удари по разходите. „Само икономиите ще ни спасят!“ — помисли той. А. Гуляшки. Ударихме по бюрократизма. Удря по грешките и слабостите. 10. Прен. Диал. Причинявам, нанасям вреда, щета на някого; навреждам, ощетявам, подбивам. Пеньо и тук удари Юрталана — мериха, делиха, размерваха и на него отделиха най-лошото. Г. Караславов. Казаха, че ще ни плащат по-скъпо, а на кантара гледат да ни ударят. Изедници! Дим. Талев. Когато върху някоя област удряха глад, чума или кърджалии, плачеше сърцето не само на пряко засегнатите, но и на техните търговски приятели. Ив. Хаджийски. Тази година сушата ни удари здравата. 11. Само 3 л. Прен. Разг. За болест, неразположение — хващам, поразявам. Тасо пребледня и взе да се заваля, да речеш, че го удари дамла. Мих. Георгиев. Коце е зле. Отпървом мислехме, ударило го е слънцето; после — че е ял нещо лошо. А. Страшимиров. Значи, болестта не е обща, а нас е ударила. А. Гуляшки. Грипът го удари в бъбреците. 12. Само 3 л. Прен. Разг. Засягам. Мрачен ми се вижда Изглежда, зле го е ударила смъртта на брат му. П. Вежинов. Ирина се изчерви. Думите на Мичкин я удариха болезнено. Дим. Димов. 13. Само 3 л. Прен. Разг. Накарвам силно да ме почувстват. Удари го гъста и лютива вълна от тютюнев дим. Г. Караславов. Удари ме електрическият ток. 14. Прен. Разг. Тръгвам, насочвам се направо; запътвам се, впускам се. Ударихме пеша напреко низ урвата. Вазов. Турците удариха направо из лозята. З. Стоянов. Удариха пряко през Балкана. П. Ю. Тодоров. За да стигнат по-бързо, жените удариха направо през улицата, която водеше до пристанището. П. Спасов. 15. Само 3 л. Прен. Диал. За град, дъжд и други природни явления — наставам, настъпвам, почвам, обикн. внезапно и с голяма сила. Удари дъжд и ни повърна назад да дирим някъде убежище. Вазов. Какви ниви са, какъв берекет! Утре ще удари един град, та нищо няма да остане. Йовков. Удари суша. 16. Прен. Разг. Обикн. с местоименната частица му — изпивам с наслада и обикн. на един дъх. Ще му ударим по едно шишенце сливова. Дим. Димов. Бях ударил няколко мастики на гладно. П. Вежинов. Дай да му ударим още една бутилка бира. 17. Само 3 л. Прен. Диал. В съчет. с предлог на — ставам някакъв, заприличвам. Най-напред ти светне нещо дребно, като светулка! Па стане шарено, шарено, удари на червено, па на жълто, па на мораво. Мих. Георгиев. 18. Прен. Разг. В съчет. с (предлог на и) някои отвлечени съществителни, често и с местоименните частици му, го, я — почвам, впускам се да върша това, което означава съществителното. Башибозуците нахлули в селото и ударили на плячка и грабеж по къщята. З. Стоянов. Че като му ударихме един гуляй, чак до съмнало. Йовков. Мнозина го удряха на смях и на подигравка. З. Стоянов. Ударих го на бяг. Удари на молба. удрям се, ударя се страд., възвр. и взаим. Вратата се удари силно. Вазов. Ударил се с нож в сърцето и умрял. Вазов. Два меча се удариха един о друг и двата се счупиха чак до дръжката в яките ръце. Ст. Загорчинов. Слушаме, че захвана да се натиска и удря прозорчето ни на зимника. Вазов. Изведнъж той се спря и в отчаянието си започна да се удря с юмруци по главата. Йовков. □ Вземи единия, та удари другия (разг.) — какъвто единият, такъв и другият, и двамата не ги бива. Вземи единия, та удари другия. Да остане на тях, всичко ще опропастят. К. Петканов. Дванадесетият час удари (настъпи) (книж.) — дойде последният и решителен момент. Дванадесетият час за борбата е ударил. Никога победата над фашизма не е била тъй близка, както е сега. К. Ламбрев. Удрям (дръпвам, тегля) бой на някого (разг.) — набивам някого. Да вземе човек да ви удари един хубав бой, та да се научите на ред! Л. Стоянов. Удрям ключа на нещо (разг.) — затварям с ключ; заключвам. Затвори, удари ключа и хукна. Чудомир. Удрям крак — ходя със стегната, енергична стъпка; марширувам. Тръгваме другари! — предупреди той и даде знак. Младежите удариха крак. Г. Караславов. Удрям кьоравото (келепир) (разг.) — придобивам, спечелвам лесно, без труд, без разноски. Важното е ние първи да сме там, първи да продадем Който изпревари — той ще удари кьоравото. П. Спасов. Ако е работа да ударим келепир, то най-добре ще бъде да отворим една фабрика за квас. Ал. Константинов. Удрям назад (диал.) — тръгвам зле, обърквам се. Удрям някого в (о) земята (разг.) — надминавам някого със своите успехи; посрамвам. Всички ни ще удари о земята, такъв стрелец ще се извъди! — казваше засмян Мирчо. Ем. Коралов. Удрям о (на) камък (разг.) — не сполучвам, срещам непредвидена спънка; не успявам. Удрям (хвърлям) око на някого или на нещо (разг.) — а) Поглеждам, намигвам. Демир, след като удари едно око на околните, надигаше кларнето и почваше да го надува. А. Каралийчев. б) Прен. Имам намерение по отношение на нещо или някого, харесвам много някого или нещо и искам да го притежавам. Пъргав и отракан беше, та Боляревци удариха око на него. А. Страшимиров. Удрям (карам) (я) през просото (разг., неодобр.) — постъпвам както ми се иска, без оглед на закон, приличие. Ударихте я през просото — каза той. — То бива, бива, ама чак дотам не бива! Г. Караславов. Удрям се (бия се) в гърдите (разг.) — изтъквам себе си, хваля се. Удрям спирачката (разг.) — внезапно и отведнъж спирам. Щом машинистът удари спирачката, и вагоните се сблъскаха с грохот. А. Каралийчев. Удрям токове (пети) — събирам с удар на токовете петите си; за да застана мирно при отдаване на чест. Околийският полицейски началник удари токове и му отдаде чест. Дим. Ангелов. Часът удари (книж., ритор.) — дойде, настана времето, подходящият момент за нещо. Часът очакван скоро ще удари — / великият и съдбоносен час. Н. Хрелков. Мислеше, че няма да умре, пък на — часът удари. Елин Пелин.