Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
у уб ув уг уд уе уж уз уи уй ук ул ум ун уп ур ус ут уф ух уч уш ущ ую уя	уд удавам се удаване удавник удавница удавя удавя се удавям удавям се удавяне удаде се удар ударен ударение ударено ударник ударнически ударничество ударничка ударно ударя ударя се удачен удачно удвоен удвоеност удвоя удвоя се удвоявам удвоявам се удвояване удесеторя удесеторя се удесеторявам удесеторявам се удесеторяване удивен удивено удивителен удивително удивление удивлявам удивлявам се удивляване удивя удивя се удивявам удивявам се удивяване удобен удобно удобство удовлетворен удовлетворение удовлетвореност удовлетворителен удовлетворително удовлетворителност удовлетворя удовлетворя се удовлетворявам удовлетворявам се удовлетворяване удоволствие удостоверение удостоверя удостоверявам удостоверяване удостоя удостоявам удостояване удръжки удрям удрям се удряне удуша удушавам удушаване удължа удължавам удължаване удължен удължение удължено удължител удържа удържа се удържам удържам се удържане	ударèние, мн. -я, ср. 1. Изговор на сричка или дума, с който тя изпъква всред другите. Във френски ударението винаги пада на последната сричка. Гласна под ударение. 2. Писмен знак (`) над буква, с който се означава този изговор. Поставям ударенията на текст. □ Логическо ударение — по-силен, по-натъртен изговор на някоя дума в словосъчетание, изречение, върху която се спира вниманието. Музикално ударение — ударение, при което ударената сричка се изговаря с по-висок тон. Силово (динамично) ударение — ударение, при което ударената сричка се изговаря с по-голяма сила и с по-висок тон.

Речник