|
у̀дарен1, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал. Който умее да работи добре; похватен, способен. Босилко е личен и ударен момък, / из първи от първа е рода. П. П. Славейков. И в слога под ударни ръце дружно зазвънтяват сърпове и паламарки. П. Ю. Тодоров.
у̀дарен2, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е свързан с удар (в 1 знач.). Ударна сила. 2. Който нанася главен, решаващ удар (в 3 и 4 знач.). Ударни дружини. Ударни отреди. □ Ударна вълна — появила се при взрив въздушна вълна с голяма разрушителна сила. Солидното скривалище издържа напора на страхотната ударна вълна и нито един не пострада. Ударен инструмент (муз.) — музикален инструмент, при който звукът се получава чрез удар, напр. барабан, тимпан и др. Ударните дървени инструменти затракват като щъркелови клюнове. Св. Минков.
у̀дарен3, -рна, -рно, мн. -рни, прил. (рус.). 1. Който има високи постижения в изпълнение на планове, задачи и норми. Дружинният командир побърза да обяви прислугата на второ оръдие за ударна и изказа похвала пред цялото поделение. П. Вежинов. 2. Който дава или е предназначен да дава високи производствени резултати; високопроизводителен. Тук има ударна бригада от седемдесет работника Те веднага отиват там, където работата не върви добре. Н. Фурнаджиев. Ударна работа. Ударен труд. 3. Основен по своето значение, твърде важен; неотложен, спешен. || През който се работи с особено напрежение, който е особено важен в някакво отношение. Ударни дни. Ударна седмица.
удàрен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от ударя. 2. Като прил. а) Прен. Разг. Ненормален, смахнат, налудничав. Въртя се из село, къртя се като ударен и ни работа захваща, ни на път тръгва. Чудомир. Не се прави, моля ти се, на ударен! Преди да ми върнеш оня ключ, ти си направил още един. О. Василев. б) Грам. За гласна или сричка — върху която пада ударението. Ударената сричка се изговаря най-силно.
|