Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
у уб ув уг уд уе уж уз уи уй ук ул ум ун уп ур ус ут уф ух уч уш ущ ую уя	уд удавам се удаване удавник удавница удавя удавя се удавям удавям се удавяне удаде се удар ударен ударение ударено ударник ударнически ударничество ударничка ударно ударя ударя се удачен удачно удвоен удвоеност удвоя удвоя се удвоявам удвоявам се удвояване удесеторя удесеторя се удесеторявам удесеторявам се удесеторяване удивен удивено удивителен удивително удивление удивлявам удивлявам се удивляване удивя удивя се удивявам удивявам се удивяване удобен удобно удобство удовлетворен удовлетворение удовлетвореност удовлетворителен удовлетворително удовлетворителност удовлетворя удовлетворя се удовлетворявам удовлетворявам се удовлетворяване удоволствие удостоверение удостоверя удостоверявам удостоверяване удостоя удостоявам удостояване удръжки удрям удрям се удряне удуша удушавам удушаване удължа удължавам удължаване удължен удължение удължено удължител удържа удържа се удържам удържам се удържане	удушàвам, -аш, несв.; удушà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Умъртвявам чрез душене. Стоян Глаушев бе удушил с ръцете си хръта на Махмуд бей. Дим. Талев. Циганката се хвърлила отгоре ѝ, уловила я за гърлото, стиснала я и я удушила. Нар. прик. 2. Рядко. Затруднявам дишането на някого; задушавам. Удуши ме проклета мъгла. А. Страшимиров. 3. Прен. Не давам възможност на нещо да се развива, да се проявява; заглушавам, потискам. Радославов удуши България, туй е лошото. Две войни, две катастрофи и ето на кой хал дойдохме. Йовков. удушавам се, удуша се страд.

Речник